Изображения

Пещера Магурата - Пещерата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения.

Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Освен с красотата си и с внушителните си размери, впечатляват “Големият сталактон” - височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м.

Белоградчишки скали   Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.

Пещера Леденика Пещерата се намира в Стара планина (северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина). Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м. Температурата в пещерата варира от -7° C до 15° C, при стабилни 8° С във вътрешността.

В най-ниската част на пещерата се намира “Предверието”- през зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в “Концертната зала” (наричана така поради удивителната си акустика). Тук могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Кледа и много др. От тази зала се преминава през “Малката” и “Голямата пропасти”, през коридора “Завеските”, за да се стигне до “Бялата зала”, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича “Седмото небе”.

Седемте рилски езера Езерата са едно от най-красивите места в България. Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка (северозападна Рила), между 2100 и 2500 м. надморска височина. Отделните езера са свързани с малки поточета и при преминаването на водата през тях са образувани малки водоскоци и водопади.

Пещера Съева дупка Пещерата се намира в Северна България, близо до село Брестница, на 25 км. от Тетевен. Разположена е на 520 м. надморска височина и е дълга 400 м. Носи името на братята Съе и Сею, които използвали пещерата за да се укриват по време на османската власт. В пещерата са намерени кости на животни, глинести съдове и монети, датиращи от времето на Римската империя.

Пещера Снежанка Пещера Снежанка се намира в западни Родопи, на 5 км. от гр. Пещера. Пещерата е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г. от Новомахленската река.

Природен парк "Сините камъни"Паркът е част от Сливенската планина, която е чест от Старопланинската верига. Заема площ от близо 7095 хектара. Южната граница на природният парк е очертана от гр. Сливен. От север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви. Релефът е силно разчленен. Най-ниската точка на парка е разположена на 300 м. надморска височина, а най-високата точка е връх Българка.

Северните склонове са покрити от обширни букови гори, за разлика от южните части, където растителността, ако съществува такава е рядка и представена предимно от отделни дървета от зимен дъб, бук и др.

Сините камъни е скален масив, изграден предимно от кварцови скали с различни примеси и разнообразни скални образувания - върхове, долини, пропасти, и др.

Ягодинска пещера Пещерата се намира на 3 км. югозападно от село Ягодина. Входът е направен по изкуствен път. Това е една от най-дългите най-интересните пещери в България и най-красивата в Родопите.

Ягодинската пещера има 5 нива с обща дължина 10 километра. Превърната е в истинска туристическа атракция - с изградена 1100-метрова пътека, електрофикация и изкуствен тунел 30 метра по ниско от естествения вход на пещерата. В залите могат да се видят чудни сталактити, сталагмити, сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити, леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), както и традиционната “стена на греха”, върху която се лепят монети.

Чудните мостове  За пореден път оставаме поразени от прелестите, които природата е създала по нашите земи. Без съмнение Чудните мостове или известни още като Скалните мостове, са едно от най-красивите природни творения, които някога сте виждали. Уникалната забележителност се шири в Западни Родопи по течението на река Дълбок дол и свързва двата й живописни бряга. Извисява се на 1450 метра надморска височина, точно под връх Голям Перелик.

Тези скални феномени са се сгушили в полите на особено очарователна местност, която притежава завидно спокойствие и тишина и всички цветове на дъгата. Навсякъде се реят гъсти и вековни иглолистни гори, високи и ниски била, нереални пейзажи и истинска хармония.

Крушунски водопади В България има много очарователни и изумително красиви водопади, но особено ярко сред тях се открояват Крушунските водопади.

Това е едно от най-прелестните кътчета, които могат да съществуват в страната ни. Цялата природата наоколо е сякаш нарисувана с четка и бои и излъчва такъв магнетизъм и съвършенство, които трудно могат да се опишат. Словата едва ли биха стигнали, за да изразим чувствата, които предизвиква гледката наоколо.

Крушинските водопади се намират в близост до село Крушуна, община Летница. Малкото селце се е сгушило в Западния Предбалкан на близо 190 км. от София и на приблизително 30 км. от Ловеч. Водопадите са разположени в местността наречена Маарата, която е известна със своята живописност, интересни скални форми и уникални пещери – Бонинската, Водопада, Урушка, Горник и Деветешката пещера.

Стобските пирамиди Стобските пирамиди са сред най-известните природни образувания в България. Веднага след легендарните Мелнишки пирамиди, скалните чудеса край село Стоб се нареждат като следващите най-атрактивни необикновени формирования у нас.
Те са разположени в непосредствена близост до село Стоб и на 5 км. от село Кочериново. Намират се само на 25 км. от Рилския манастир и 20 км. от Благоевград.

Триградско ждрело  Ждрелото се намира на 2 км. северно от село Триград. Ждрелото представлява отвесни мраморни скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата “Дяволското гърло” и 530 м. след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с Буйновска река.
Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м., а източната достига до 300-350 м. височина. В началото на ждрелото растоянието между двете стени е 300 м., но в северните части става близо 100м. Дължината на пролома е 7 км, като същинската част е 2-3 км.

Казанлък еднага щом влезете в Казанлък усещате красотата и магията на българската роза. Този малък, но безкрайно живописен град ще ви посрещне топло и цветно всеки път когато пристигате. Дори извън сезона на големите празници в чест на Розата, градът е изпъстрен с цветни градинки, където цъфтят магически цветя. Хората са усмихнати и ведри и винаги готови да упътят пътуващия до поредната историческа забележи телност в околността.
Сякаш от самосебе си Казанлък призовава посетителя да отседне в града и да се наслади на безбройните забавления. Множество ресторанти, предлагат българска традиционна кухня и различни тематични вечери, чиято програма включва - нестинарство, български хора, незабравимата музика от този край на България. Те неизбежно ще ви накарат да останете поне още един ден. И със сигурност няма да съжалявате.
Казнлък предлага на своите гости безброй изнендади. Раойонът около града е изпъстрен с множество археологически и исторически паметници, които правят това китно градче уникално.
До момента археолозите са проучили над 20 могили в района. В тях са открити златни накити и изящно изработени предмети от бита, които хвърлят нова светлина върху начина на живот и вярванията на нашите предци.
Първите следи от човешко присъствие в околностите на гр. Казанлък са от епохата на неолита или от преди 7- 8 хилядолетя. По-късно тук се заселват траките. В изпълнените с тайнственост могили, разпръснати в живописната долина, са направени уникални открития на древни светилища и на погребения на тракийски владетели.
Природата на този край съчетва красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа.
Топлите лековити минерални извори в град Павел баня и селата Овощник и Ягода правят района привлекателен за туристите през цялата година.